Устойчивите органични замърсители (УОЗ) са токсични химични вещества, които трудно се разграждат,натрупват се в организмите и по хранителната верига ,се пренасят във въздуха, водата и чрез мигриращите биологични видове през международните граници.Отлагат се далече от мястото на тяхното изпускане и с голяма вероятност могат да предизвикват неблагоприятни последици за човешкото здраве или околната среда.
Най-често те се получават на база човешка дейност. Някои УОЗ се произвеждат, за да бъдат използвани като пестициди, други се употребяват като индустриални химикали, а трети са нежелани странични продукти от изгаряне или химически процеси,извършвани при наличието на хлорни съединения. УОЗ имат голяма кумулация т.е. имат способност да се натрупват в организма и причиняват различни заболявания. Съществува т.н. Стокхолмската конференция отнасяща се до 12-те от най-вредните устойчиви органични замърсители на света. Някои от тях се образуват непреднамерено: диоксини, фурани, хексахлоробензен и др.Страните от конференцията вземат решение да забранят изцяло производството, разпространението и употребата на тези вещества.
Най-опасните 12 устойчиви органични замърсителя са: Алдрин, Хлордан, ДДТ, Диелдрин, Ендрин, Хептахлор, Мирекс, Токсафен, Хексахлорбензен, Полихлориранибифенили, Полихлориранидибензодиоксини, Полихлориранидибензофурани. Първите девет са прилагани селското стопанство като инсектициди и фунгициди или като биоциди (ДДТ и Хептахлор) за борба срещу маларията. В резултат на доказаните в световен мащаб негативни ефекти върху хората и околната среда през 70-те години на миналия век УОЗ са забранени за производство и употреба в много страни, включително и в България. Изключение прави само ДДТ с разрешена употреба само за борба с маларията, най-вече в страните от Африка.